Приказка за Червената шапчица
Попадна ли в беда,
все спомням тази притча:
за вълчата съдба
и малкото момиче.
Днес с късичка пола
и дънковата риза
то в близката гора
решително навлиза.
За миг настава смут -
вълкът се появява.
Започва с нов етюд,
тя - шлагер нов запява.
Захласнат от гласа -
той дар нали е Божи,
не сети начаса
как примка тя му сложи.
Камшиченият свиск
и мъничката дама
превърнаха в статист
героя в тази драма.
Опашката подви
вълкът и се облиза.
Обидно е, уви,
плен в селото да влиза.
А в късата пола
и дънковата риза
той пътьом опозна
цената на чеиза.
Така обезверен,
пред бабата - ни вопъл,
оглозва ден след ден
подхвърления кокал.
От глад изпостеля
и лустото изгуби,
но често от съня
протяжен вой ни буди.
И близката гора
за него затъгува.
Несбъдната мечта -
несбъден сън сънува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
