Приказка за двама
ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА
Дали ще бъде дълга зимата,
да те попитам, не посмях.
И в белота неотразима
поникват стъпки. Птичи смях.
И ехото им се повтаря...
Какъв по-разгадаем знак:
на път ти смига светофарът,
затънал до колене в сняг.
Помахват със ръце на хълма
дървета... И прозрачно-мек
самият въздух те изпълва
със мисли за любим човек.
Дори и всъщност да ме няма,
измислица, неясен звук,
виж: тази приказка за двама
насън ще я допише друг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
