17 дек. 2013 г., 22:44

Приказка за двама 

  Поэзия » Любовная
858 0 11

ПРИКАЗКА ЗА ДВАМА

 

Дали ще бъде дълга зимата,

да те попитам, не посмях.

И в белота неотразима

поникват стъпки. Птичи смях.

 

И ехото им се повтаря...

Какъв по-разгадаем знак:

на път ти смига светофарът,

затънал до колене в сняг.

 

Помахват със ръце на хълма

дървета... И прозрачно-мек

самият въздух те изпълва

със мисли за любим човек.

 

Дори и всъщност да ме няма,

измислица, неясен звук,

виж: тази приказка за двама

насън ще я допише друг.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно!
  • Наистина приказка... Може би за повече участници..., може би без край?!
  • Приказно и прекрасно
  • Хубаво
  • красиво!
  • Благодаря ви! Хубави празници ви желая, приятели!

    goredoly (Миглена Цветкова)
    krchernev (Красимир Чернев)
    gravitacia (Вихра Волева)
    Довереница (Дочка Василева)
    piccola (Албена Стефанова)
  • Дълга, но по- поносима ще е зимата с твоите приказки.
    Хубаво усещане остава след прочита. Поздрав!
  • Въздушно-нежен, мелодичен романс!
    Поздрав!
  • Не знам какви са подходящите думи след приказка... Толкова топло усещане... Благодаря!
  • "Дали ще бъде дълга зимата?"

    Дали ще бъде зимата преграда
    между ръцете ни и между мислите?
    И двама знаем колко малко трябва
    и за затопляне и за изстиване.
    Един пропуснат звън на телефона,
    едно подскачащо мече след редовете.
    Един въпрос превърнал се във спомен
    и отговорът - стих по ветровете...

    Аплодисменти за красивата приказка!
  • Невероятно красив стих!!!Просто нямам думи!Поздравления и поклон!!!!
Предложения
: ??:??