4 окт. 2009 г., 20:02

Приказка за феята, която убиха

780 0 0


Приказка за феята, която убиха


Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре

умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв...
Те я бяха убили, защото решиха да я нарекат вещица.
Те тайно й завиждаха, защото знаеха, че тя е добра,
по-благородна, мила и грижовна от всички тях!
И затова я оскверниха,
с думи черни я убиха...
Но тя умря щастлива, защото им открадна злобата,
за да я погребат със нея...
Тогава те се разкаяха и искаха да я върнат...
Но тя вече се беше понесла, бяла и прекрасна, за да стане ангел...
И да се грижи отново за тези, които, от злоба и завист прикрита,
убиха душата й чиста и нежна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...