4 oct 2009, 20:02

Приказка за феята, която убиха

  Poesía » Otra
775 0 0


Приказка за феята, която убиха


Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре

умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв...
Те я бяха убили, защото решиха да я нарекат вещица.
Те тайно й завиждаха, защото знаеха, че тя е добра,
по-благородна, мила и грижовна от всички тях!
И затова я оскверниха,
с думи черни я убиха...
Но тя умря щастлива, защото им открадна злобата,
за да я погребат със нея...
Тогава те се разкаяха и искаха да я върнат...
Но тя вече се беше понесла, бяла и прекрасна, за да стане ангел...
И да се грижи отново за тези, които, от злоба и завист прикрита,
убиха душата й чиста и нежна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...