Plevel (Силвия Илиева)
158 13690
12 июн. 2020 г., 22:01  

Приказка за камъче в лодка 

  Поэзия
944 14 28

Ти толкова ми липсваше че вчера,

когато се разхождах край реката, 

случайно се препънах и намерих,  

кора от бор затрупана в листата.  

 

От нея си издялках малка лодка  

с платна от боров връх и лист хартия,

написах ти и криминална сводка:

открадна ми сърцето(със червило).

 

В усмивка и любов дано те срещне,

едно легло с камбанково одеяло.

Да звънка тихо, ако дъжд лечебен

посипва се по голото ми тяло.

 

Аз вместо него сложих камък речен,

защото нежността ми натежава,

витлата ги сглобих от горска млечка - 

мазолите така да оздравяват.

 

Понеже имах дълъг път до тебе,

аз трябваше да се запазя цяла.

И само чаках вятър да повее,

и само исках бързо да отплавам.

 

Полъхна вятър. Лодката се спусна.

Течението я превзе, изпъна

платната, ала изведнъж се блъсна.

Обърна се, а камъкът потъна.

 

 

Едно балонче избълбука тъжно.

Дори не се опитах да го стигна.

А точката превърната в окръжност,

припомни ми, че ти дойде и тръгна.

 

И гледах отстрани, измамно жива -

илюзиите пръснати в реката,

където в огледалната ѝ крива

бях дялкала не лодка, а лъжата.

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силве!!!!
  • И от моя, всичко е наред. Радвам се, че ми отговори, Мария 🌷.
    Стойчо, Вале, благодаря Ви!
  • И гледах отстрани, измамно жива -
    илюзиите пръснати в реката,
    където в огледалната ѝ крива
    бях дялкала не лодка, а лъжата.
  • Силве,за теб лъжа, за мене-истина,но щях да пропусна това стихотворение!
    Да,но сега оценявам пропуска си като желание да се реванширам.
    А пък то,живота ни прави уязвими и подвластни на мечтите, които понякога се разминават с любовта!И вместо нея виждаме мащехата й-лъжата...
    Поздравления, Силвия!
  • Силве, това съм го писала преди седмица и дори не помня настроението, в което съм била. Не съм злопаметна. Колкото до насмешката, сега ме разбираш добре как се чувствам почти през цялото време. Извини ме, коко съм те засегнала по някакъв начин. Било е неволно. Намеренията ми винаги са добри, но понякога звучат като преднамерени обиди. Особено ако нещата при писането се получават от само себе си. Защо ли? Ти пишеш добре, но понякога ме притесняват правописните ти грешки. Но и аз ги правя с тонове, когато не внимавам. От моя страна всички е наред, не се сърдя. Надявам се да не се сърдиш и ти. Нямам достатъчно място в паметта и сърцето си да задържам негативни емоции. Те само вредят.
  • Благодаря ти, Мария. Добре си дошла. Препъни камъни в стиховете ми, ако търсиш, все ще намериш. Не съм прецизна, старая се, но не правя компромиси в името на техническите изисквания. Това, което го знам е от приятели, които са се опитали да ми дадат от знанията си, на което дължа и подобренията в ритъма на стихотворенията си, но те никога не са ме учили с недомлъвки, с насмешка, или подигравка. Хубаво е да видя и тази страна, полезна е донякъде. Бъди здрава и ти!
    Бени, благодаря ти от сърце!
  • Силве, тръпки ме побиха... Много силен стих!
  • Твоят поглед сигурно се е препънал в моя, замрежен от кеф. Ха познай в това изречение чий е кефът. ☺ Да, знам, знам, след като даваш некачествена продукция, редно е или и ти да получаваш такава, или да не получаваш нищо. Няма спор по този въпрос. И одялото ми хареса, одялкано от е-то. Жива-здрава, Силвия! Пак ще те навестя, ако има нещо за одялкване в някое от стихотворенията ти.
  • Мария, запетайките започват да ми плуват още като ми се замрежи погледа (не от сълзи, а от кеф)душата ми се разтриса от конвулсии и не мога да виждам почти нищо. Радвам се, че имаш чувство за хумор. Благодаря, че се отби.
  • Я, още един липсващ член!☺ Освен лодката, и запетайките ти плуват, обаче си имаш точка/окръжност! Криминалната сводка в получер ми хареса.
  • Права си Кети, благодаря.
  • Илюзиите са най-сладката част от живота /преди да бъдат разбити/. Прекрасен стих!
  • Благодаря Ви, Гавраил, Георги, Ангелче и Иржи!
  • В началото се понесох в песента на стиха ти, като приех, че разказваш много образно и разбираемо.После усетих метафората!...Как точно си "нарисувала" потъването на лодката- с балончето, превърнато в точка и после кръгове! И разочарованието- "бях дялкала не лодка, а лъжата.."Страхотно, Силве!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Красота поднесена по един прецизен начин.
  • Благодаря на всички поотделно за милите думи и посещенията ❤. За мен е чест.
  • Силве, страхотна си. Как ги измисляш. Магьосница. 🌹☀️
  • Прекрасно е, Силве! Рисуваш с думи и картините остават в сърцата. Докосна ме!
  • Една красива поезия за една различна приказка и една тъжна Палечка...🌸
  • Много образно! Харесвам този начин на изразяване.
  • Хареса ми, Силвия! Много!
  • "А точката превърната в окръжност,

    припомни ми, че ти дойде и тръгна."

    И мъртвото вълнение в душата ми
    придърпва настървено плажни мисли.
    Греблото днес е сламка за удавника,
    а той довчера имаше си всичко...

    Страхотно е! Поздравления!
  • Благодаря Ви, Симона, Ели, Мария и Наде. Мари, гушкам букета и се усмихвам. Много благодаря за подкрепата. Хубава вечер на всички.
  • Познато...
  • Страхотно е!!!🌹🍀🌹 Силви, много ми хареса, а поантата е направо разбиваща! Поднасям ти цветя и горещи аплодисменти!🌹🌻🌹
  • Един красив стих като спомен! Много ми хареса! Поздравления!
  • ... Много описателно и чувствено, както винаги!
Предложения
: ??:??