Plevel
159 результатов
Срещата им в кафенето вървеше леко и без телесни травми. Макар че редникът в началото се озърташе наляво – надясно, така и не се появи съпруг, който да осуети намеренията му и изобщо в онзи час това беше най-малката му тревога. Добре започна всичко. Атмосферата в кафенето му хареса. Беше ѝ взел от ц ...
165
4
16
Въпреки, че изглеждаше спокойна, докато отпиваше от виното, на него му се струваше, че има нещо, което я тревожи. Нещо, което не е в реда на нещата. Той бързо отхвърли онази неприятна мисъл за нейния мъж. Затова понечи да я докосне. Лицето му беше като завладяно от опиянение, но едновременно бурно и ...
209
1
15
В таверната все още беше необичайно тихо, когато двамата влязоха. Музикантите от оркестъра настройваха инструментите и обсъждаха нещо с певеца. Само три или четири маси бяха заети в градината. Вътре атмосферата не му се стори особено приятна. Освен че бе наситена с миризма на мазе, навсякъде по стен ...
214
2
11
В една студена, октомврийска утрин, когато още мъглата по шосето не се беше вдигнала, редник Станислав пътуваше с хондата си за града. Имаше час за зъболекар и все още разсъждаваше как да постъпи при така развилата се ситуация. В себе си все така нищо не бе решил. Спомни си как през отминалите дни, ...
365
5
17
От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...
325
10
22
Господин и госпожа Веневи бяха около четиридесет годишна двойка и от близо година живееха в провинцията. Бяха изоставили панелката си в града и бяха сбъднали мечтата си да живеят на село. Къщата им изглеждаще приветлива и слънчева, с голям двор. Там чиновничката Венева беше засадила различни видове ...
1299
6
25
В съавторство с Владимир Георгиев
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
През лятото той вървеше зад мен и се задъхваше. Аз се обръщах и го поглеждах. Челото му беше като на Христос. Капчиците пот срещу жаркото слънце ставаха капки кръв в очите ми. Ние стъпвахме в избуялата трева боси и смаяни. И когато спирахме да събирахме прашеца поле ...
620
6
19
Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...
736
12
18
Мъничка съм, колкото тъгата,
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна. ...
стапяща се по ръба на свещ.
Капчица... от капката залята,
мъничко болезненост... и скреж.
А нататък... пролет ненаситна. ...
558
11
18
Може би се залъгваха и на следващата вечер, и на по следващата, и на другата, когато Надя се обади и удължи отпуската си с още една седмица.
Докато луната ги рисуваше, или докато фаровете на колата осветяваха шосето, което водеше задължително към най-красивото място. Място, където щяха да бъдат без ...
Докато луната ги рисуваше, или докато фаровете на колата осветяваха шосето, което водеше задължително към най-красивото място. Място, където щяха да бъдат без ...
1206
10
30
Когато се събуди, за пореден път, започна да търси нов изход. Изходът към финала.
Всъщност... нямаше такъв. Нямаше и решение на задачата. Нямаше път назад. Беше агония - безкрайна и мъчителна, нощна тишина и сутрини пълни с отаечни кошмари. После заминаването. Амбициите. Университетът. Смяната на ме ...
Всъщност... нямаше такъв. Нямаше и решение на задачата. Нямаше път назад. Беше агония - безкрайна и мъчителна, нощна тишина и сутрини пълни с отаечни кошмари. После заминаването. Амбициите. Университетът. Смяната на ме ...
1210
8
20
Главата на Найдена вече едва се виждаше от снега. Пропадаше сякаш все по-надолу, но с някаква увереност, че се е задържала достатъчно дълго. Не разбираше защо мярна в ума си и леля Верка, сред всички лица, на другия ден, когато извади хапчетата от опаковките им. Скри ги под възглавницата, когато вле ...
632
9
16
След няколко седмици потъна в лавината до рамене. Остана да се вижда само главата на Найдена. Тъкмо нейното лице отново се беше покрило с пъпки и тя вече не знаеше с какво да ги маже, за да не го отблъсква. Глава над снега. Пъпки по кожата. Можеше спокойно да се оправдае, шегуваше се със себе си тя, ...
571
6
12
Беше някъде по обед, два дни след онзи ден, когато се беше лутала изплашена и мокра. Два дни бяха минали само, откакто майка ѝ я беше видяла да се връща и я посрещна на вратата, сякаш посрещаше изгубеното си дете.
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
Той тъкмо си пържеше картофи, когато тя влезе. Беше настъргал върху изпържените картоф ...
776
6
11
Пролетта плъзна по голите поля. Тревата още беше мека като бебешка косица. Спокойствие лъхаше от обградилата ги планина, а в средата хората още се разсънваха от зимния сезон.
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
Беше някъде след 17 часът. Тъкмо беше завалял дъжд, когато Надя изхвръкна от къщичката. Тичаше без да знае накъде отива. Капк ...
555
6
8
Навръх Нова година, двамата лежаха в едно бетоново корито с гореща минерална вода, гледаха към пукащите в небето фойерверки и пиеха от виното на нейния баща.
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
Банята се намираше в съседно село. Беше оградена с ламаринени паравани, а горещата вода изтичаше в коритото от два чучура. Според Насим, на ни ...
586
6
11
На тази улица имаше освен изоставени къщи, също и много накипрени вили. Стопанисваха ги разни големци от големите градове, някои бяха с охранителни устройства и мигащи червени лампички, но сега изглеждаха празни и самотни. Всичко наоколо спеше замръзнало. Беше събота срещу неделя. Виждаха се само дв ...
1150
7
16
След малко се намериха пак на пътя и пак хванати за ръце. Беше студено, а все едно сезонът не отговаряше нито на зима, нито на пролет, на есен, нито дори на лято. Беше пети, независим сезон, от който не зависеха проявите на природата. Беше сезон, разливащ се във вените им, а после и в дуварите, до к ...
587
6
11
Насим се прибра тихо и кротко. Чудеше се, докато събличаше якето си – ето предлага му да бягат заедно, а даже хиляда метра не може да извърви с него. Една беше на думи, а съвсем друго вършеше. Той включи телевизора, внимателно настрои антената и когато картината в екрана се проясни, се изпъна на лег ...
698
5
4
Надя мина покрай пилоните и тъкмо щеше да заслиза по стълбите, когато се обърна и разпозна своя приятелка от съседна улица, с която бяха играли като деца. Момиченцето, всъщност вече беше жена и сега накуцваше около пилона, опитвайки се да танцува без да залита. Гледаше безизразно със същите очи, с к ...
865
6
14
Когато се прибираше от Насим, Цвети ѝ казваше:
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
– Той ще разбие сърцето ти.
Казваше го банално, сякаш го беше прочела в любовен роман. Напомняше го с шумолещ глас, докато Надя падаше в ръцете му като в топла трева. Когато звездното, туптящо небе изгаряше душата ѝ, когато излизаше от банята и търсеше ...
768
8
20
Надя се промъкна тихо. Не беше заключил вратата, значи си беше вкъщи. Нямаше какво да губи, а реши, че ще е наложително да загаси лампата, за да не види лицето ѝ. Тя отвори вратата в стаята леко и сложи ръката на копчето. Когато лампата изгасна, арабинът скочи от леглото, но се спря пред нея.
– Аа, ...
– Аа, ...
1173
8
17
Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...
1090
7
21
– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
667
9
19
Гледаше танцуващите снежинки под лампата на пътя. Те не предполагаха, че несправедливостта съществува. Поглеждаше вратата, която също не знаеше, че преди малко ще е способна да причинява болка, докато се затваря. Стъпките му –отекващи, скърцащи в снега. Отиващи си стъпки. Сковаваше я страх. Цепеници ...
669
8
19
В кафенето на Мола беше шумно и потискащо. Гласове на майки и деца порязваха с ехо стъклените магазинчета, наредени около пластмасовите скали, по които се катереха деца. Колкото до възраста на госпожата, седнала там с детето си, макар да е в противовес на всякаква културна етика, нека деликатно вмет ...
791
1
12
Беше декември, някъде към един часа след полунощ. Къщите спяха килнати настрани, притиснати от натрупания сняг. От комините се издигаше топлия дъх на изгорелите вече дърва. Снегът беше обгърнал селото с тишина. Тази тишина се стори твърде чувствителна именно на арабина, който тъкмо затваряше вратата ...
592
8
18
Като длани, разкъсани от тръните на отсечените акации започнаха да кървят и дните им. Изпълнени ту с вкуса на сладостта на залезите, стичащи се по върховете на бориките, ту с горчивината на изтръпналите есенни сутрини, които попарваха със слана всичко, до което се докоснеха.
Безмилостно време на гор ...
Безмилостно време на гор ...
698
7
18
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
593
6
11
Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...
1274
7
18
Ти си вятър в бухналите клони.
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели ...
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели ...
1140
8
17
- Олекна ли ти? – питаше Насим, а тя повръщаше и изпитваше срам. Как беше влязъл? Той придържаше косата ѝ, сега го разбра и на моменти ѝ се мяркаха ръцете му, после бельото, с което беше облечена.
- Ах, ах, Найдена! – повтаряше арабинът и бършеше грима под очите на Найдена с някакъв грапав плат.
Пос ...
- Ах, ах, Найдена! – повтаряше арабинът и бършеше грима под очите на Найдена с някакъв грапав плат.
Пос ...
922
8
20
Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...
712
8
19
От рождения си ден Надя запомни ясно само началото и краят. Началото, когато посрещаше гостите. И краят, в който Насим ѝ придържаше косата над легена.
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разреши ...
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разреши ...
1242
5
16
В стаята беше бяло и тихо. От отворения прозорец влизаше ароматът на прецъфтелия трендафил, а един слънчев лъч се беше промушил покрай шева на пердето и пареше слепоочието на спящия. Часовникът тиктакаше на стената пред него задушно и монотонно.
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...
Като преуморено животно, което пази своята територия – ...
1282
9
20
Не спря за миг. Така се задържа.
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...
Поредна нощ като потоп безкраен.
Очите ми изтекоха с дъжда...
май всичко в тоз живот ми е на заем.
На заем ми е сянката дори, ...
1139
16
20
Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси ...
1238
15
18
Същата нощ прохождаше и сърцето на Надя, притиснато до това на Насим. А звездите в този момент се интересуваха единствено от това – откъде да вземат още светлина и сила, за да осветят тези двамата долу и да забавят въртенето на световете им. Защото двата свята се въртяха безпомощни толкова инертно е ...
942
11
17
На другата сутрин още по хлад Гошо се събуди и седна на стола до масичката под асмата. Той изпъна великанския си крак и се загледа отсреща. Нямаше го онзи да му се навира в очите с подмолното лице и шарещи очички, подаващи се иззад колчетата с домати. Морето в градината на съседа зеленееше. Небето б ...
840
9
18
Моето момче се скита нощем,
броди в сънищата ми дълбоки,
аз не мога да го пусна още,
ала има там навън посоки.
Толкова надежда има, Боже, ...
броди в сънищата ми дълбоки,
аз не мога да го пусна още,
ала има там навън посоки.
Толкова надежда има, Боже, ...
723
16
30
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
