Plevel
278 результатов
Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш. ...
  257  10  33 
Опазвах го от всеки женски смях,
от роклите отсреща на простора,
край него не една жена презрях
и неведнъж отливах му окови.
Той казваше: Добре, навярно ти... ...
  153  19 
Конят ѝ лъскав вързопче люлее,
крачи в мъглата бебето носи.
Полъх в полята вятър му пее.
Ти ли я викаш от всички посоки?
Късал си рози от нейните рани, ...
  64 
Бяха изминали само две седмици, откакто за последно го видях, а на мен ми се струваха цяла вечност. Но времето… ех, забравих за времето! То и тогава обичаше да си прави разни експерименти с мен. Сега когато си спомня как умело се превърташе напред - назад като акробат, опитвайки се да замъгли възпри ...
  127  15 
Имах една бяла рокля на бледорозови рози. Видях я в един бутик в студентски град и веднага си я купих. Материята ѝ не се гладеше, нито се впиваше съвсем по тялото, но очертаваше всичко под нея. Проблемът беше, че се носеше без сутиен, защото беше с гол гръб. Обличала я бях само веднъж, на дискотека, ...
  161  16 
Стоях до дървото, опитвайки се да предположа от коя страна ще се появи. Помня, че исках да се отпусна, но ми беше много трудно. Тези хапчета бяха пълна заблуда. Не знам кой ги е измислил и как може да лъжат хората с тях, но имах чувството, че ако той сега се появи отзад и ме докосне съвсем лекичко, ...
  130  13 
Дойде в събота вечерта. Имах чувството, че знаех точно какво ще ме попита, след като седнаха с приятеля му срещу служебната маса.
- Не ми каза, приготви ли джапанките?
Неговият уж срамежлив приятел Митко, така се ухили след този въпрос, че ми идваше да го тупна по главата с таблата. Наясно ли беше М ...
  123  10 
Той е тук. Дойде. Най-после!
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...
  186  20 
Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усм ...
  166  13 
Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била н ...
  220  15 
Като в танц от премала
се отпусна живота и
поседна в едно сепаре.
Булевардът бе мрачен, но
настръхнал от хора, ...
  204  20 
Трудно се оказа за Косьо да се съвземе след от хорото. Той усещаше подскачащото си сърце да галопира като младо конче и като че ли се опита да го озапти, въздъхвайки няколко пъти, но не успя и се наведе да вдигне момичето. В полумрака Стела премрежи очи и ръцете на мъжът ѝ се привидяха на трептящи к ...
  183  11  31 
- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
  197  18 
Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...
  156  18 
– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...
  186  13 
Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...
  160  14 
– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...
  215  17 
Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...
  240  18 
Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...
  236  11 
Нямам друго значение, щом до мене те няма,
а ръцете ми бавно се превръщат в оръжия.
Като сивото птиче бях заключена в храма,
още малко зората и от страх ще ме върже.
Да не литна след тебе, да не падна от купол. ...
  201  20 
Прозорчето светулка, там отсреща,
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата. ...
  225  23 
Не си отивам. Нищо че те няма.
Ужасно трудно е да тъпчеш вяра.
Дори в миража да покълне плява,
дори, да искам... ето да забравя.
В дъждът, когато петък крачи, ...
  437  15  23 
Овчарят лежеше в поляна на края на юни,
с две сухи тополи отколешен път и река.
Бе паднал в тревата и кацнаха две пеперуди.
Две фигурки луди под сянка на облак летят.
Над сивата шапка трептяха тревите в омая, ...
  350  11  34 
Вали навън, блести дъжда,
чертая устните в прозорец.
Целувам ги, гори гръдтта,
не искам в мен да си затворник.
Вземи ключа, ръждясал сън, ...
  204  14 
Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...
  306  13  22 
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто. – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и при ...
  165 
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре мълчиш. ...
  318  13  24 
Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ...
  305  23 
Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
  253  12  25 
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
  129  10 
В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа положен в бял найлонов калъф сега се виждаше само главата. Беше мъж ...
  251  17 
Очите му вече нищо не различаваха в мъглата, през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той с ...
  312  15  27 
Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...
  406  26 
Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...
  351  17 
Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...
  254  19 
До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...
  505  12  40 
От гарата, така както бяхме пияни от целувки, се запътихме към колата на Игор. Първата вечер отидохме на хотел. Бях умряла от глад, затова още на рецепцията си поръчах пържени картофи със сирене и помолих да ми ги качат в стаята. Стаята беше приветлива и малка, с тъмни пердета, леглото застлано с бя ...
  268  22 
Мое крехко мълчание,
позвъняваш ми нощем,
на прозорец почукваш
да говориш в съня ми.
Като с човка на птиче, ...
  265  11  23 
Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...
  421  13  31 
"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
  356  17  28 
Предложения