Приказка за камъче в лодка
Ти толкова ми липсваше че вчера,
когато се разхождах край реката,
случайно се препънах и намерих,
кора от бор затрупана в листата.
От нея си издялках малка лодка
с платна от боров връх и лист хартия,
написах ти и криминална сводка:
открадна ми сърцето(със червило).
В усмивка и любов дано те срещне,
едно легло с камбанково одеяло.
Да звънка тихо, ако дъжд лечебен
посипва се по голото ми тяло.
Аз вместо него сложих камък речен,
защото нежността ми натежава,
витлата ги сглобих от горска млечка -
мазолите така да оздравяват.
Понеже имах дълъг път до тебе,
аз трябваше да се запазя цяла.
И само чаках вятър да повее,
и само исках бързо да отплавам.
Полъхна вятър. Лодката се спусна.
Течението я превзе, изпъна
платната, ала изведнъж се блъсна.
Обърна се, а камъкът потъна.
Едно балонче избълбука тъжно.
Дори не се опитах да го стигна.
А точката превърната в окръжност,
припомни ми, че ти дойде и тръгна.
И гледах отстрани, измамно жива -
илюзиите пръснати в реката,
където в огледалната ѝ крива
бях дялкала не лодка, а лъжата.
© Силвия Илиева All rights reserved.
