Приказка за "модерния" живот на българите.

7 авг. 2022 г., 10:01

Поэзия

744 0 2

Изляло е Ясно Слънце,

че трябва далеко да иде.

Приятели стари да види.

Сърце му бие от обич.

Лъчи му сипят надежди.

Поспряло да види баба и дядо.

В България кротко живели.

Очите му се налели

от тяхната болка и благост.

Надникнало плахо да види

снажен син и кръшна снашица.

Не издържало! Потекла сълзица!

Нямали време за грижа и обич!

Хладен мрак като сянка се стелел,

върху всичко светло, което намерел.

Да надникне ли, да види и внуче?

Какво ли в живота се случва?

Внучето в къщи не беше.

То, ужасено, крещеше.

Че, други внуци душици беряха,

по пътища, не под бащина стряха.

Не знаеха майка и татко къде са,

да им дадат лек и утеха.

Тежко заплака Слънцето ясно.

Светло им даде, да им е прекрасно!

А, те живот - хомот влачат!

Постоянно плачат и плачат!

goblenka (Маргарита Ангелова)

2022-11-22T20:26:49+02:00

Благодаря ти, Съни! Много!
Sunny_EL (Sunny)

2022-11-22T19:50:49+02:00

Да... "модерният" живот.
Сякаш впрегнати е в хомот
тежък нашият народ...
Умееш да докосваш!!!