Приказка за "модерния" живот на българите.
Изляло е Ясно Слънце,
че трябва далеко да иде.
Приятели стари да види.
Сърце му бие от обич.
Лъчи му сипят надежди.
Поспряло да види баба и дядо.
В България кротко живели.
Очите му се налели
от тяхната болка и благост.
Надникнало плахо да види
снажен син и кръшна снашица.
Не издържало! Потекла сълзица!
Нямали време за грижа и обич!
Хладен мрак като сянка се стелел,
върху всичко светло, което намерел.
Да надникне ли, да види и внуче?
Какво ли в живота се случва?
Внучето в къщи не беше.
То, ужасено, крещеше.
Че, други внуци душици беряха,
по пътища, не под бащина стряха.
Не знаеха майка и татко къде са,
да им дадат лек и утеха.
Тежко заплака Слънцето ясно.
Светло им даде, да им е прекрасно!
А, те живот - хомот влачат!
Постоянно плачат и плачат!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
