goblenka (Маргарита Ангелова)
448 8772
7.08.2022 г., 10:01 ч.

Приказка за "модерния" живот на българите. 

  Поезия
745 0 2

Изляло е Ясно Слънце,

че трябва далеко да иде.

Приятели стари да види.

Сърце му бие от обич.

Лъчи му сипят надежди.

Поспряло да види баба и дядо.

В България кротко живели.

Очите му се налели

от тяхната болка и благост.

Надникнало плахо да види

снажен син и кръшна снашица.

Не издържало! Потекла сълзица!

Нямали време за грижа и обич!

Хладен мрак като сянка се стелел,

върху всичко светло, което намерел.

Да надникне ли, да види и внуче?

Какво ли в живота се случва?

Внучето в къщи не беше.

То, ужасено, крещеше.

Че, други внуци душици беряха,

по пътища, не под бащина стряха.

Не знаеха майка и татко къде са,

да им дадат лек и утеха.

Тежко заплака Слънцето ясно.

Светло им даде, да им е прекрасно!

А, те живот - хомот влачат!

Постоянно плачат и плачат!

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Съни! Много!
  • Да... "модерният" живот.
    Сякаш впрегнати е в хомот
    тежък нашият народ...
    Умееш да докосваш!!!
Предложения
: ??:??