Приказка за Перперикон
Разказа ми тази приказка стара
това синьо Родопско, Тракийско небе.
Как преди много лета
на върха в планината
се влюбили Вятър и Слънце
и тук на скалата
тайно от всички се срещали Те.
Ден след ден,
стъпка по стъпка
вървял си по пътя далечен Света.
Ала тук, в този кът на пространството – Вечност наречен
Те издигнали храм и вкопали му трон във скалата
на който во век възцарена
да седи Любовта.
Разказа Небето как на Дионис в олтара
все още магически огън невидим пламти.
И на върха, там във църквата стара
с олтар във средата
Прекланят главата пред кръста
и Праведни стават
достойните мои деди.
Но ето - и орди дивашки, родени
във мрачна и бедна земя
от несметни богатства подмамени
идват, прииждат да сринат града.
Но бранят го с устрем юнашки Героите стари и падат във кръв.
И след викове бойни до старата кула
възцарява се мъртвата тишина.
И така, век след век се изнизват.
Покрит с прах и пепел
лежи си самотен
на Слънце и Вятър града.
И остава да спомня
за тази любов неизмерна и древна - резервоара
все още от който душата ми пие вода.
Но ето децата ни – Слънце и Вятър
изкачват отново
в небето върха.
И сядат с усмивки на трона в скалата
а край тях неизменно,
по пътя си вечен
Върти се незнайно защо пак Света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
