Приказка за поетите и златната рибка
ПРИКАЗКА ЗА ПОЕТИТЕ
И ЗЛАТНАТА РИБКА
Изсипа изгревът на юли
в морето рибките си златни.
Денят, от палавост целунат,
звънеше с часове каратни.
В дълбокото страхът се гмурна,
съблече тъжните ми мисли.
По слънчевия път се втурнах,
душата си във цвят разлистих.
Морето, сякаш доловило,
че аз с мечтите си златея,
за мене беше шепа свило
и рибка плуваше във нея.
И като в приказката стара,
желанието си прошепнах.
Една вълна със звън китарен
отново я отнесе в шепа.
А утре изгревът на юли
за мене сбъднато ще свети.
И тази приказчица чули,
ще търсят рибката поети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
