raina87 (Райна Боянова)
11 18
27 нояб. 2007 г., 18:54

приказка за розата 

  Поэзия » Любовная
1227 0 7

Едно цвете, някъде там във полето, откъснато и захвърлено,

гледаше тъжно небето.

Слънцето жарко печеше, птици се рееха високо,

а цветето жадно до болка,

мечтаеше за езеро дълбоко.

Мина момче високо, красиво

вдигна цветето от прахта,

помилва го и ласкаво, мило,

в пазвата си го прибра.

Цветето беше роза бодлива,

с красиви, но отровни стебла,

тя момъка бодна и в миг повали го

на прашната, жадна земя.

Вперил последен поглед в небето,

попита се той къде сгреши,

сякаш отвърна му цветето свирепо

- друг като тебе, мен ме уби,

сега с бодли съм и жадна за кръв,

а първи намери ме ти,

прости, че на тебе сега отмъщавам,

но искам и друг да боли!!!

 

© Райна Боянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??