Едно цвете, някъде там във полето, откъснато и захвърлено,
гледаше тъжно небето.
Слънцето жарко печеше, птици се рееха високо,
а цветето жадно до болка,
мечтаеше за езеро дълбоко.
Мина момче високо, красиво
вдигна цветето от прахта,
помилва го и ласкаво, мило,
в пазвата си го прибра.
Цветето беше роза бодлива,
с красиви, но отровни стебла,
тя момъка бодна и в миг повали го ...