приказка за розата
Едно цвете, някъде там във полето, откъснато и захвърлено,
гледаше тъжно небето.
Слънцето жарко печеше, птици се рееха високо,
а цветето жадно до болка,
мечтаеше за езеро дълбоко.
Мина момче високо, красиво
вдигна цветето от прахта,
помилва го и ласкаво, мило,
в пазвата си го прибра.
Цветето беше роза бодлива,
с красиви, но отровни стебла,
тя момъка бодна и в миг повали го
на прашната, жадна земя.
Вперил последен поглед в небето,
попита се той къде сгреши,
сякаш отвърна му цветето свирепо
- друг като тебе, мен ме уби,
сега с бодли съм и жадна за кръв,
а първи намери ме ти,
прости, че на тебе сега отмъщавам,
но искам и друг да боли!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райна Боянова Все права защищены
