13 янв. 2008 г., 20:50

Приказка за счупената ваза 

  Поэзия » Философская
3037 0 21
 

 Приказка за счупената ваза

 

 

В двореца на император Мин

ехтяла шумна веселба!

Първородният му свиден син

празнувал с другите деца...

И тъй, залисани в играта,

не разбрали как така

съборили старинна ваза...

На парчета се разбила тя!

Императорът от скръб помръкнал -

безценен спомен тя била.

Изкусни майстори повикал,

парченцата да залепят...

И вазата била готова.

Сияела като звезда...

Но владетелят угрижен,

от скръб не вдигнал той глава.

Синът му, весел се затичал

и в скута му с любов се свил.

Баща си с обич го прегърнал

и с мили думи утешил:

„Защо си тъжен, скъпи татко,

не си ли радостен сега -

вазата е толкоз гладка,

от счупеното няма и следа?"...

Императорът с угрижен глас

веднага мъката си я излял:

„Доволен съм от работата аз,

но никога не ще забравя,

как счупена съм я видял"...

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??