Приказка за счупената ваза
Приказка за счупената ваза
В двореца на император Мин
ехтяла шумна веселба!
Първородният му свиден син
празнувал с другите деца...
И тъй, залисани в играта,
не разбрали как така
съборили старинна ваза...
На парчета се разбила тя!
Императорът от скръб помръкнал -
безценен спомен тя била.
Изкусни майстори повикал,
парченцата да залепят...
И вазата била готова.
Сияела като звезда...
Но владетелят угрижен,
от скръб не вдигнал той глава.
Синът му, весел се затичал
и в скута му с любов се свил.
Баща си с обич го прегърнал
и с мили думи утешил:
„Защо си тъжен, скъпи татко,
не си ли радостен сега -
вазата е толкоз гладка,
от счупеното няма и следа?"...
Императорът с угрижен глас
веднага мъката си я излял:
„Доволен съм от работата аз,
но никога не ще забравя,
как счупена съм я видял"...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
