rummis (Румяна Славкова)
113 102
13 дек. 2006 г., 00:59

Приказка за времето 

  Поэзия
877 0 4
Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя...
И настъпи безвремие.
И безсмъртие.
И всевластие...

Сега всички седим на ръба -
от дни, от години, от векове, от...
Броим снежинките... като поличба
с надежда да се върне
или Слънцето да ни даде благословията си,
за да полетим.

© Румяна Славкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честит Рожден Ден!!!
    Желая ти много здраве и щастие!!!
    Чудесен стих!!! Поздрави и честит празник!!!
  • Поздрави ,мила!
    Дерзай все така!

    И от мен ЧРД!
    Здрава, щастлива, обичана и обичаща!!!
  • Прекрасен стих, Руми!
    и... Честит рожден ден!
    Сбъдване желая на съкровените стремежи на душата ти!
    Здраве, обич и усмихнати дни!
    Бъди щастлива!
  • Много интересна е приказката ти за времето Руми!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??