Приказка за времето
Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя...
И настъпи безвремие.
И безсмъртие.
И всевластие...
Сега всички седим на ръба -
от дни, от години, от векове, от...
Броим снежинките... като поличба
с надежда да се върне
или Слънцето да ни даде благословията си,
за да полетим.
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя...
И настъпи безвремие.
И безсмъртие.
И всевластие...
Сега всички седим на ръба -
от дни, от години, от векове, от...
Броим снежинките... като поличба
с надежда да се върне
или Слънцето да ни даде благословията си,
за да полетим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
