Приказка за времето

Dec 13, 2006, 12:59 AM

Poetry

931 0 4

Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Приказка за времето

Want to read more?

Random works