Dec 13, 2006, 12:59 AM
Приказка за времето
Когато времето достигна своя край,
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя...
И настъпи безвремие.
И безсмъртие.
И всевластие...
Сега всички седим на ръба -
от дни, от години, от векове, от...
Броим снежинките... като поличба
с надежда да се върне
или Слънцето да ни даде благословията си,
за да полетим.
заваля.
Чист и пухкав, недоказан,
бял и лек,
непредвиден, неповярван
сняг.
Слънцето му даде знак и примижа,
и луната слезе ниско, ниско,
почти до слепоочието му.
Времето скочи
и се разпиля,
и отлетя...
И настъпи безвремие.
И безсмъртие.
И всевластие...
Сега всички седим на ръба -
от дни, от години, от векове, от...
Броим снежинките... като поличба
с надежда да се върне
или Слънцето да ни даде благословията си,
за да полетим.
© Румяна Славкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави ,мила!
Дерзай все така!
И от мен ЧРД!
Здрава, щастлива, обичана и обичаща!!! -
Прекрасен стих, Руми!
и... Честит рожден ден!
Сбъдване желая на съкровените стремежи на душата ти!
Здраве, обич и усмихнати дни!
Бъди щастлива!
-
Много интересна е приказката ти за времето Руми!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Желая ти много здраве и щастие!!!
Чудесен стих!!! Поздрави и честит празник!!!