Приказка за Вярата

Приказка за Вярата

                            на Оня Свят (“Доносник”)

                           Убий българина ("доносника") (по Левчев)

Отново се връщам! И отново все този рефрен!

Отново си казвам – жалко, отново е същото.

Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?

Убийте Го! Ето Го! Оня с венеца от тръни! Същия е!

Убийте Го! т.е. убийте и мен!

Донесох за Вас! Примерно снасях Му всичко!

За таз пуста карма, която тресе ни до сетния ден!

Нали е така? Нали Истината, истина е бе Чичко?

Убийте Го! Смажете Го! Разпнете Го, тук в полуден!

Убийте Го! т.е. убийте и мен!

Донесох Ви Слово, донесох Ви Блян и Надежда!

Три Риби донесох, и кана Вино от Мен!

Но същото е. Все още е същото тука изглежда!

Убийте “доносника”! Убийте го тоя кретен!

Убийте го нашия! – и Вашия, т.е. убийте и мен!

. . .

За Жанна, за Жанна! За нея донасям!

Със нея горяхме на клада в Нант оня ден!

Без ризница! Примката долу! Не я понасям,

и Ви моля! Давайте огъня бързо за нея и мен!

Убийте го Него! т.е. убийте я Нея във мен!

До Кромуел на коня бях! На сър Артур съм Рицар!

Не се посвених със Робин да стрелям елени!

На празника в Манчестър, Сър Филип ми каза: Сър!

Ето права на “Свободен ловец” във горите зелени!

Но у вас обаче главата Ви … вече е оценена!

Със Джони и Чарли препускахме, и тогава Синклер

ми рече, -Остави ги, ела тук! Рибата тук е по-пресна!

Аз обаче НЕ СЕ УСЪМНИХ, че от Рилската, Горната Вис(!),

се стига до Него най-кратко! И Фердо ни блесна!

(Ноооооооооооо ….ехото наше ехтеше… )

Убийте Го! Пак силно Ни/ме стресна!

Степния вълк Хессе, ме гони по петите отдавна,

Във осма и осма, Александър ме силно прегърна!

Не можах и там корен да сторя, макар че пекарна,

за хляб там отворих,

                                но ето успях

                                            (все пак успях!)

                                                       да се върна!

На ешафода там! Бой, Бог докато си повърне…!!

(тук Го/ме посрещат и пак така Вий-кат!)

В Атон ме прегърна Василий и каза ми брате!

Ето ти нафора, макар ти да си вече пречистен!

Бъди ни послушник, преди да те сторим побратим!

Аз обаче се отвърнах и казах, -Обичам на чисто?

А бях изгорял вече там, със ония 26-те най-чистите!

Педро Замора със свойта изгора, св. Маргарита,

де Сантяго де Чили, ме приеха в дома си,

и ми сториха толкоз метани, че сърцето ме ритна,

но казах си, Санта Лучия, да... много красива си!

Но на Руски листата не давам ! А иска ли питане?!

Как щях за малко, щях …да забравя Го, СТЕНКА!

Бащата на оная милата "Капитанската дочка”

със него на Василий Блажений сме на стената, (на плахата)

И не молим! Не! И за минута няма отсрочка!

(И главите ни кървави вееят се заедно после….)

А тълпата крещи ”Смерть ему!” Точка.!

……..

И къде ли още не бродих, дори на Луната,

със походка човешка! С Нийл неочаквано,

видяхме го там, и там Той… беше разпнат!

”Доносника”! Донесъл ни туй бъдеще чакано!

(И кръвта му кап-кап-кап, а Морза чукаше)

У-б-и-й-т-е Г-о! б-и-л е в Ч-К! (ха ха ха ха !)

........

Дали пак се завръщам? И дали този рефрен?

Дали аз си казвам – жалко, студ е отново навън?

Значи не чакат ме, а може би чакат именно мен?

Убийте Го! Ето Го! И оня Милчо, в очите ни трън!

Убийте Го! Да! И Тоя и оня веднага в огЪн!

…..

И все тия викове, тия слова гадни, плебейски:

-Дайте ни дроба му, Черния, да го сварим,

без лук, суров, така просто по Прометейски!

Да го изръфаме, за да се претворим (едва ли казвам им)

във “Доносници”, като Него предусещащи!

(няма начин хахахахаа повтарям им,)

Кой ви бръсне вече за нещо си!!!!!!!

Милчо КИРИЛОВ (Цветков)

30.12.2007-01.01.2008 Полуден, София, от Кръста.

От "Първите 20+2, Поезия"

ISBN 978-954-580-234-8, Херон Прес, 2008