18 нояб. 2008 г., 08:33
Ето, приказката се повтаря
и ето, пак вървя към теб,
тупти сърцето без да се умаря
и разпитва за твоето навред.
И ето, пак с тебе си мълчим,
пак долавям беглия ти поглед,
и пак не можем да си споделим
сърцата огън ли са или лед.
И пак ще остана аз сама,
пак ще бъда неразбрана,
и пак ще си спестя една сълза
от моята не голяма рана. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация