18.11.2008 г., 8:33

Приказката се повтаря

772 0 2
 

Ето, приказката се повтаря

и ето, пак вървя към теб,

тупти сърцето без да се умаря

и разпитва за твоето навред.

 

И ето, пак с тебе си мълчим,

пак долавям беглия ти поглед,

и пак не можем да си споделим

сърцата огън ли са или лед.

 

И пак ще остана аз сама,

пак ще бъда неразбрана,

и пак ще си спестя една сълза

от моята не голяма рана.

 

И слабост ще си ми останеш ти,

и утре пак ще се отричам,

но после пак ще те добавям в мечти

и само пред себе си ще ти се вричам.

 

 

 

                                   `eFm1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря aми справям се
  • личи нещо необикновенно тука.ако си ги мислиш сама евала.браво.на 15 години си а използваш много хубави думи.маи по литература си добра.браво

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...