Ето, приказката се повтаря
и ето, пак вървя към теб,
тупти сърцето без да се умаря
и разпитва за твоето навред.
И ето, пак с тебе си мълчим,
пак долавям беглия ти поглед,
и пак не можем да си споделим
сърцата огън ли са или лед.
И пак ще остана аз сама,
пак ще бъда неразбрана,
и пак ще си спестя една сълза
от моята не голяма рана.
И слабост ще си ми останеш ти,
и утре пак ще се отричам,
но после пак ще те добавям в мечти
и само пред себе си ще ти се вричам.
`eFm1
© Евита All rights reserved.