Приказката за ездача...
Приказката за ездача…
Някъде там зад далечната планина
яздеше с трепета на вятъра ездача
отдавна скиташе се сам из света
и желаеше да намери смъртта си...
Сърцето в гръдта му вече тежеше
носеше там неизлечимата си рана…
вървеше сама разрушена душата му...
и копнееше небето да го отведе,
да го срещне отново с любимата му…
Все още обича я повече от живота си…
а я беше загубил завинаги, завинаги…
затова не може раната си да излекува…
затова търси нов край и ново начало…
С китара в ръце пееше по цели нощи…
и така плачеше всяко кътче в него...
без да бъде видяно, без да бъде разбрано…
с звука на сълзите си радваше други хора…
денем търсеше светлината в звездите…
А когато слънцето залезe зад морето…
след като се загубваше в тайната нощ…
и въпреки че нощта беше тъй красива…
се молеше несломим всеки път на Бога…
да го отведе там, където е любимата му…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
