Kalia1117 (Лили Вълчева)
737 2820
9.04.2018 г., 13:44 ч.  

Приказката за ездача... 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
597 1 4

Приказката за ездача…

 

Някъде там зад далечната планина

яздеше с трепета на вятъра ездача

отдавна скиташе се сам из света

и желаеше да намери смъртта си...

 

Сърцето в гръдта му вече тежеше

носеше там неизлечимата си рана…

вървеше сама разрушена душата му...

и  копнееше небето да го отведе,

да го срещне отново с любимата му…

 

Все още обича я повече от живота си…

а я беше загубил завинаги, завинаги…

затова не може раната си да излекува…

затова търси нов край и ново начало…

 

С китара в ръце пееше по цели нощи…

и така плачеше всяко кътче в него...

без да бъде видяно, без да бъде разбрано…

с звука на сълзите си радваше други хора…

денем търсеше светлината в звездите…

 

А когато слънцето залезe зад морето…

след като се загубваше в тайната нощ…

и въпреки че нощта беше тъй красива…

се молеше несломим  всеки път на Бога…

да го отведе там, където е любимата му…

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??