4 окт. 2008 г., 09:32
Приказки не съществуват
Kое боли най-жестоко?
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш
в безкрая на морето
и носят те вълните...
И ти търсиш кораба -
ти искаш да се върне.
Или поне
да си останеш завинаги
неговият пасажер
заедно с капитанът-
отплавалите мечти.
Кое боли най-жестоко?
Незарасналата кървяща рана
от носталгията по
отплавалия кораб.
Тя никога не зараства.
Със спомени те измъчва
И кърви ли, кърви.
Минорната песен
за теб винаги поръчва
дяволската рана....
И поднася ти я най-подло
като подарък.
И ти се чувстваш затворник
сам във себе си...
Искаш да крещиш,
силно да крещиш, така че
всяко кътче от Земята
да те чуе, сякаш е до теб.
Да разбере, че искаш свобода.
Чисто бъдеще, без капка мечта
от приказките вдъхновявана.
И без това
приказки не съществуват.
Не за теб, не и сега.
Те заедно отплаваха с кораба.
Хванати със сълзите за ръка.
Кое боли най-жестоко?
Новото аз, което
се опитваш да си,
а някак не ти отива.
Но ролята ще усвоиш
стига да го искаш.
А може и да е хубаво
сърцето ти в парче лед
да се превърне.
Така поне просто
няма повече да те боли.
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш
в безкрая на морето
и носят те вълните...
И ти търсиш кораба -
ти искаш да се върне.
Или поне
да си останеш завинаги
неговият пасажер
заедно с капитанът-
отплавалите мечти.
Кое боли най-жестоко?
Незарасналата кървяща рана
от носталгията по
отплавалия кораб.
Тя никога не зараства.
Със спомени те измъчва
И кърви ли, кърви.
Минорната песен
за теб винаги поръчва
дяволската рана....
И поднася ти я най-подло
като подарък.
И ти се чувстваш затворник
сам във себе си...
Искаш да крещиш,
силно да крещиш, така че
всяко кътче от Земята
да те чуе, сякаш е до теб.
Да разбере, че искаш свобода.
Чисто бъдеще, без капка мечта
от приказките вдъхновявана.
И без това
приказки не съществуват.
Не за теб, не и сега.
Те заедно отплаваха с кораба.
Хванати със сълзите за ръка.
Кое боли най-жестоко?
Новото аз, което
се опитваш да си,
а някак не ти отива.
Но ролята ще усвоиш
стига да го искаш.
А може и да е хубаво
сърцето ти в парче лед
да се превърне.
Така поне просто
няма повече да те боли.
© Шепот Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Тъжно, но всички приказки имат щастлив край. Твоята също ще има!
-
Напълно те разбирам...и аз съм така..и това е моето виждане за света сега...всичко отминава,болката престава да боли,но винаги остава белег,който в душата ти горчи!!!Поздрав!Много ми хареса!!!
-
Невероятно съм впечатлен, особено от последното стихче
Истина...Това за "Аза"е много вярно...Поздравления!!! -
Животът е една красива приказка.. края винаги е хубав, незамисимо какво ти се случва. Повтаряй си го!
Иначе - страхотно е! Поздравления, мила! -
"О, не тъжи кога денят изгрей мъглив...на залез той често става по-красив..." Бодро! И оптимистично!Та живота е красива приказка...Поздрави!
-
Пишеш прекрасно за възрастта си и имаш талант!!!Поздравления!!!
-
Тъжно, но факт...
Благодаря за хубавите думи! -
Да , тежко е... и аз така понякога си мисля!
Прегръщам те за кураж! -
натъжи ме...
но приказките съществуват...правят живота ни по-красив и поносим...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
