Приказки не съществуват
Kое боли най-жестоко?
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш
в безкрая на морето
и носят те вълните...
И ти търсиш кораба -
ти искаш да се върне.
Или поне
да си останеш завинаги
неговият пасажер
заедно с капитанът-
отплавалите мечти.
Кое боли най-жестоко?
Незарасналата кървяща рана
от носталгията по
отплавалия кораб.
Тя никога не зараства.
Със спомени те измъчва
И кърви ли, кърви.
Минорната песен
за теб винаги поръчва
дяволската рана....
И поднася ти я най-подло
като подарък.
И ти се чувстваш затворник
сам във себе си...
Искаш да крещиш,
силно да крещиш, така че
всяко кътче от Земята
да те чуе, сякаш е до теб.
Да разбере, че искаш свобода.
Чисто бъдеще, без капка мечта
от приказките вдъхновявана.
И без това
приказки не съществуват.
Не за теб, не и сега.
Те заедно отплаваха с кораба.
Хванати със сълзите за ръка.
Кое боли най-жестоко?
Новото аз, което
се опитваш да си,
а някак не ти отива.
Но ролята ще усвоиш
стига да го искаш.
А може и да е хубаво
сърцето ти в парче лед
да се превърне.
Така поне просто
няма повече да те боли.
Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш
в безкрая на морето
и носят те вълните...
И ти търсиш кораба -
ти искаш да се върне.
Или поне
да си останеш завинаги
неговият пасажер
заедно с капитанът-
отплавалите мечти.
Кое боли най-жестоко?
Незарасналата кървяща рана
от носталгията по
отплавалия кораб.
Тя никога не зараства.
Със спомени те измъчва
И кърви ли, кърви.
Минорната песен
за теб винаги поръчва
дяволската рана....
И поднася ти я най-подло
като подарък.
И ти се чувстваш затворник
сам във себе си...
Искаш да крещиш,
силно да крещиш, така че
всяко кътче от Земята
да те чуе, сякаш е до теб.
Да разбере, че искаш свобода.
Чисто бъдеще, без капка мечта
от приказките вдъхновявана.
И без това
приказки не съществуват.
Не за теб, не и сега.
Те заедно отплаваха с кораба.
Хванати със сълзите за ръка.
Кое боли най-жестоко?
Новото аз, което
се опитваш да си,
а някак не ти отива.
Но ролята ще усвоиш
стига да го искаш.
А може и да е хубаво
сърцето ти в парче лед
да се превърне.
Така поне просто
няма повече да те боли.
© Шепот All rights reserved.
Истина...Това за "Аза"е много вярно...Поздравления
