4 oct 2008, 9:32

Приказки не съществуват

  Poesía
1.5K 0 9
Kое боли най-жестоко?

Когато вътрешният глас
шепнейки ти отговаря:
„Корабът отплава.”
И ти мигом се впускаш
в безкрая на морето
и носят те вълните...
И ти търсиш кораба -
ти искаш да се върне.
Или поне
да си останеш завинаги
неговият пасажер
заедно с капитанът-
отплавалите мечти.


Кое боли най-жестоко?
Незарасналата кървяща рана
от носталгията по
отплавалия кораб.
Тя никога не зараства.
Със спомени те измъчва
И кърви ли, кърви.

Минорната песен
за теб винаги поръчва
дяволската рана....
И поднася ти я най-подло
като подарък.
И ти се чувстваш затворник
сам във себе си...
Искаш да крещиш,
силно да крещиш, така че
всяко кътче от Земята
да те чуе, сякаш е до теб.
Да разбере, че искаш свобода.
Чисто бъдеще, без капка мечта
от приказките вдъхновявана.
И без това
приказки не съществуват.
Не за теб, не и сега.
Те заедно отплаваха с кораба.
Хванати със сълзите за ръка.

Кое боли най-жестоко?
Новото аз, което
се опитваш да си,
а някак не ти отива.
Но ролята ще усвоиш
стига да го искаш.
А може и да е хубаво
сърцето ти в парче лед
да се превърне.
Така поне просто
няма повече да те боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шепот Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно, но всички приказки имат щастлив край. Твоята също ще има!
  • Напълно те разбирам...и аз съм така..и това е моето виждане за света сега...всичко отминава,болката престава да боли,но винаги остава белег,който в душата ти горчи!!!Поздрав!Много ми хареса!!!
  • Невероятно съм впечатлен, особено от последното стихчеИстина...Това за "Аза"е много вярно...Поздравления!!!
  • Животът е една красива приказка.. края винаги е хубав, незамисимо какво ти се случва. Повтаряй си го!
    Иначе - страхотно е! Поздравления, мила!
  • "О, не тъжи кога денят изгрей мъглив...на залез той често става по-красив..." Бодро! И оптимистично!Та живота е красива приказка...Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...