Приказки от гората
Ежко
Ежко се събуди гладен,
поразкърши сто бодли,
а росата - душ прохладен,
истински го ободри.
И затърси из гората...
Тука - клонки, там - листа
със муцунката отмята...
Няма никаква храна.
Няма желъд, ни къпина,
ни следа от сочна круша.
Гладен, колкото двамина,
под глогинката се сгуши.
Чак по обед мина Лиско.
"Кой ли тук въздиша тежко?"
И забравил лоши мисли,
с лапичка погали Ежко.
Чу му гладните неволи
и веднага го разбра.
"Щом стомахче тъй къркори,
спешно трябва му храна.
У дома съм сготвил супа.
Чакам гости гладовити.
Зайо зеленце е струпал,
а Мишлето - крина жито.
Значи питка хрупавелка
ще си хапнем подир час.
Пъргавата Рунтавелка
торта вече прави в нас.
Ей, забравих! За сладкиша
Мечо носи делва с мед.
Стига, Ежко, си въздишал!
Вече всичко е наред.
Тук в голямата гора,
сред поляни и върхари,
няма как да си в беда,
щом до тебе са другари!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ада Джио Все права защищены
!
