Приказка - Любовта на Русалката и рибарят
При Кичестият Габър пак се озовах,
да зима е и сиротни клоните му
без листа стърчат, но приказки
той не спира да шепти.
Разказа ми една за любовта
между езерна Русалка и Рибар,
ще я споделя сега със Вас.
Там някъде в полите на Средна гора
се е ширнало езеро с неземна красота.
Щом слънце по водите му блести,
сякаш злато изплува от неговите дълбини.
Водата му сребристо огледало -
дърветата, небето и облаците отразява.
Отправиш ли взор към водата му прохладна
ще видиш как рибки там играят.
Сокол над водите му прелита,
а той си е царска птица –
пазител на древна тайна,
що криела се в дълбоките води…
Русалка във езерото живяла
в дворец кристален що във водите му се крий.
През слънчевите дни скучала
сама в подводни дълбини,
но щом мъгла се спусне над водата
и когато мъглата е гъста като мляко,
когато като пелена покрива езерната красота,
Русалката на повърхността изплувала, танц танцувала,
а сълзите й от очите й се стичали
и осолявали сладката вода.
Тя тъй красива била, а тялото й се виело
като лебед танцуващ със своята любима,
но тя сама била във утринта,
несетила ласка и топлина.
През пролетта славейче и пяло.
Соколът пазил я от зли очи.
Сълзите й солени
сливащи се с водата езерна
дали в море ще го превърнат?
Години дълги живяла е в самота…
Но веднъж съзряла Рибар красив,
който в своята лодка риба в езерото ловил.
И все едно мълния в сърцето я пробола,
пленила я неговата красота.
Рибарят също запленен от красотата й
примамил я, обещал й ласки,
обещал й да я пази и да я обича вечно.
Месец продължила тяхната любов
но после той изчезнал,
а лодката му вързана до брега
с времето бавно потъвала в дълбоката вода.
Русалката от мъка залиняла,
но малкото пламъче надежда
в гърдите й не спирало да гори…
Години три несетно отлетели,
а Русалката все чакала рибарят свой.
Сърцето й горещо и обичащо
пазело спомена
за топлите му думи и любов.
А той прокуден бил от стара вещица,
принуден бил да се скита по света,
но нивга, нивга не забравял
своята Русалка с неземна красота.
Изтекло наказанието му и неговото скиталчество,
и той бързо се завърнал у дома,
където чакала го любовта.
На брега на езерото застанал,
вгледал се във водите му дълбоки
и името й три пъти промълвил,
но Русалката не изплувала от дълбоките води.
Тогава рибарят сто и една рози набрал
и ги хвърлил в кристалната вода.
Този жест на любов русалката разбрала.
Изплувала от дълбините водни,
прегърнала го и в целувка жарка
устните им от любов се слели…
Ще попитате сега:
Какво се случило с тях
след тази среща, след раздяла дълга?
Заживели в кристалния палат.
И днес ако ти случайно на езерото отидеш,
и щом мъгла се спусне над водата,
а мъглата е гъста като мляко,
когато като пелена покрива езерната красота,
Русалката с Рибарят на повърхността изплуват
и танц танцуват, танцът на вярната и истинска любов.
А кичестият Габър
пак на онзи хълм стои,
чака пролетта в зеленина да го покрие
и шепне тихо, не спира да мълви,
приказки красиви за сбъднати мечти…
© МД Все права защищены