Приказките
На Никол
Колко Пепеляшки ме приспиваха.
Колко тикви возиха съня ми.
Мащехи, Снежанки, самодиви,
шапчици червени, сури лами,
пълнеха безгрижните ми сънища.
Сутрин се събуждах натежала
от детинска вяра, че за в бъдеще
чудеса ще срещам до превала.
Принцове и приказни юнаци
ме спасяваха от злобни вещици.
Птици Жар на рамото ми кацаха.
Вълци зли в гората ми се блещеха,
но накрая всичко се оправяше.
Три дни винаги се веселяхме.
Принцът с Пепеляшка се венчаваше
и до старини щастливи бяха …
След това пораснах. Оттогава
нищо приказно не ми се случи.
Как неприказно да оцелявам,
без вълшебна пръчица научих…
Мила моя, гледаш ме в очите.
Толкова си мъничка наистина.
Но защо, дълбоко в мен, се питам -
Трябва ли да ти разказвам приказки?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
