Твоята принцеса си отиде,

пантофката остана на паважа.

В тъмата, никой да не види,

коварството ти, Принце, да накаже.

Остави аромат на маргарити,

събрани из поляните на Рая.

Там, дето тя със теб се скита,

а ти ѝ обещаваше безкрая.

А тиквата не стана на каляска,

звездите обещани, изгоряха,

и всичко беше бал със маски,

прикриващи страха ти и лъжата.

Твоята принцеса си отиде,

и срина мигом кулите от пясък.

Успяла всъщност, Принце, да те види,

зад фалша на измисления блясък..