Приказно (почти)
Твоята принцеса си отиде,
пантофката остана на паважа.
В тъмата, никой да не види,
коварството ти, Принце, да накаже.
Остави аромат на маргарити,
събрани из поляните на Рая.
Там, дето тя със теб се скита,
а ти ѝ обещаваше безкрая.
А тиквата не стана на каляска,
звездите обещани, изгоряха,
и всичко беше бал със маски,
прикриващи страха ти и лъжата.
Твоята принцеса си отиде,
и срина мигом кулите от пясък.
Успяла всъщност, Принце, да те види,
зад фалша на измисления блясък..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
