Приказно (почти)
Твоята принцеса си отиде,
пантофката остана на паважа.
В тъмата, никой да не види,
коварството ти, Принце, да накаже.
Остави аромат на маргарити,
събрани из поляните на Рая.
Там, дето тя със теб се скита,
а ти ѝ обещаваше безкрая.
А тиквата не стана на каляска,
звездите обещани, изгоряха,
и всичко беше бал със маски,
прикриващи страха ти и лъжата.
Твоята принцеса си отиде,
и срина мигом кулите от пясък.
Успяла всъщност, Принце, да те види,
зад фалша на измисления блясък..
© Светла All rights reserved.
