31 авг. 2011 г., 16:07

Приключенията на един неудачник

808 0 15

 

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА  НА  ЕДИН  НЕУДАЧНИК

 

ВЪВ ВЛАКА

(първи епизод)

 

Всяка прилика с действителни лица е случайна.

 

 

Някъде преди година-две

пътувах в същото купе,

когато седна срещу мене,

една мома и ме погледна,

и се усмихна, сякаш ме познава.

Усмихнах се и аз тогава,

ей така, от куртоазия,

без да знам, че ще загазя,

ама имало глава да пати.

И извадих аз торбата

със лъжите, дето векове

са предавали бащи на синове.

Но и тя, да не остане по-назад,

извади своята бохча,

пълна със капани и сплетни,

посявани от майчици на дъщери.

И започна сериалът.

Много семпло отначало.

Без мирис на барут и пушкала.

Дявол беше тя, а не мома!

Иии... случката се случи.

Забравил бях, че съм съпруг, баща и имам внуче.

Приех офертата за сладък грях,

макар и ярето на старата коза да бях

и като щраус в пясъка главата си зарових,

без помен за вина пред себе си и Бога.

 

Удобно беше старото купе.

 

Но когато влакът пак по пътя си пое,

с ужас във сърцето си открих,

че портмонето ми лишено е от всякакви пари.

Минали-неминали година-две,

билет във същата посока взех,

а орисниците бяха отредили,

пак по пътя да се видим.

Аз пак съм дядо, татко и прилежен мъж,

кажи-речи един и същ.

Но тя не беше пак момата,

беше вече дама с пръстени от злато

и под рокличка ефирна

не прозираха крачета,

а две охранени и силни,

епилирани мечета.

От очите ù изтичаха хормони,

от свяна и от чистотата нямаше и помен.

И не на дявол, заприлича ми на сатана

предишната усмихната мома.

И слава Богу, че след спирка-две

и моята дойде.

Олекна ми, когато пуснах дръжката на влака

и бях щастлив, че никой ме не чака,

свърнах в първото крайрелсово бистро

да се възнаградя с едно

спасително и хладно питие

и да осмисля свойто битие

дотук и отсега-нататък.

Но всичко бе за много кратко.

Някак съвсем ненадейно

започна да се ражда ново приключение,

екшън, както днес му казват.

Отново взеха тръпки да ме лазят.

Ако изпитваш глад от интерес,

ще го нахраня, ама нека не е днес.

 

(Следва)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...