Приключенията на един неудачник
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН НЕУДАЧНИК
ВЪВ ВЛАКА
(първи епизод)
Всяка прилика с действителни лица е случайна.
Някъде преди година-две
пътувах в същото купе,
когато седна срещу мене,
една мома и ме погледна,
и се усмихна, сякаш ме познава.
Усмихнах се и аз тогава,
ей така, от куртоазия,
без да знам, че ще загазя,
ама имало глава да пати.
И извадих аз торбата
със лъжите, дето векове
са предавали бащи на синове.
Но и тя, да не остане по-назад,
извади своята бохча,
пълна със капани и сплетни,
посявани от майчици на дъщери.
И започна сериалът.
Много семпло отначало.
Без мирис на барут и пушкала.
Дявол беше тя, а не мома!
Иии... случката се случи.
Забравил бях, че съм съпруг, баща и имам внуче.
Приех офертата за сладък грях,
макар и ярето на старата коза да бях
и като щраус в пясъка главата си зарових,
без помен за вина пред себе си и Бога.
Удобно беше старото купе.
Но когато влакът пак по пътя си пое,
с ужас във сърцето си открих,
че портмонето ми лишено е от всякакви пари.
Минали-неминали година-две,
билет във същата посока взех,
а орисниците бяха отредили,
пак по пътя да се видим.
Аз пак съм дядо, татко и прилежен мъж,
кажи-речи един и същ.
Но тя не беше пак момата,
беше вече дама с пръстени от злато
и под рокличка ефирна
не прозираха крачета,
а две охранени и силни,
епилирани мечета.
От очите ù изтичаха хормони,
от свяна и от чистотата нямаше и помен.
И не на дявол, заприлича ми на сатана
предишната усмихната мома.
И слава Богу, че след спирка-две
и моята дойде.
Олекна ми, когато пуснах дръжката на влака
и бях щастлив, че никой ме не чака,
свърнах в първото крайрелсово бистро
да се възнаградя с едно
спасително и хладно питие
и да осмисля свойто битие
дотук и отсега-нататък.
Но всичко бе за много кратко.
Някак съвсем ненадейно
започна да се ражда ново приключение,
екшън, както днес му казват.
Отново взеха тръпки да ме лазят.
Ако изпитваш глад от интерес,
ще го нахраня, ама нека не е днес.
(Следва)
© Ангел Веселинов All rights reserved.
