Плачът на голямото стадо пак е утолен.
Всичките сме май подвластни на изкуствения ден.
Червило плътно за късмет във акта,
червило плътно пак след акта.....
Любовен егоизъм стъпва
пред очите на вярата.
Любовен егоизъм бяга
доволен след края.
А краят - все толкова далече,
скрит под топлото елече
на грозни, смели приказки,
лъжи, убийства и премислици... ...