12 февр. 2008 г., 15:45

Примирих се

1.2K 0 3

Готова съм сълзите свои да преглътна,

да прощавам вечно твоите лъжи,

за да бъда поне за миг със тебе

и да гледам твоите очи.

 

Аз всичко мога да забравя

и болката ще изтърпя, и раните дълбоки ще прикрия,

за да бъда поне за миг със тебе

и от устните ти жадна щастие да пия.

 

Глава ще свеждам, с нея щом те видя,

не ще напомням ти за мойта обич

само, за да бъда поне за миг със тебе

и поне тогава аз да чувствам, че живея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тоня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога творим за да превърнем тъгата в носталгия,а самотата в спомени!Боли ни,но въпреки това,мъката която носим в себе си,сякаш ни зарежда!
  • Страхотно. Аплодисменти от мен. Обаче не се примирявай. Маи си прекалено добра за тоя тип. Заслужаваш по-добър. Търси го
    Поздрави
  • Бъди силна...но не прекалявай с примирението да страдаш.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...