Ех, животе и ти съдбо самотна в битието...
Седя си...ку-ку, кукувичка на пейката пред дома
или на седянка с дружките, милите...
ку-ку, кукувички и те, завалиите.
Сите все убави, ама сами.
И аз подир тях хубавичка, спорно,
но пък още млада, росна капка и малко зелена.
Чекам си, клетата, подир сите реда...
дорде дочекам, плетка си заплитам
с мечтата, оплитам. Оплетох се, горката.
Ех, че късмет, душата...душата - кукичка проклета,
уж заплита...тц-тц, проклетията пуста, заман се разплита. ...