Ех, животе и ти съдбо самотна в битието...
Седя си...ку-ку, кукувичка на пейката пред дома
или на седянка с дружките, милите...
ку-ку, кукувички и те, завалиите.

Сите все убави, ама сами.
И аз подир тях хубавичка, спорно,
но пък още млада, росна капка и малко зелена.
Чекам си, клетата, подир сите реда...

дорде дочекам, плетка си заплитам
с мечтата, оплитам. Оплетох се, горката.
Ех, че късмет, душата...душата - кукичка проклета,
уж заплита...тц-тц, проклетията пуста, заман се разплита.

Та, тъй все си чекам да доди или долети...
от спаси Боже да падне,
принца на коня - бел или черен,
туй да ми е кахъра.

Плетката си плетем и ку-ку,
с кукувичките си кукам,
мечтая си подир това - 
да й се види края на тая седенка.

Да й се не види, увидя ми се!
Годинка, две...тик-такат, па и лани -
Господ, бога, и той ме зажали.
Брех, да му се не види!

Къде го принца, че ружа прецъфтя
и подир нея, и аз!? Пределя ми!
Тъй, "почти превали и това лето" - 
си мисля, и седя. Подире рекох да ставам...

Кога да стана, без малко да падна.
Я, виж!? Туй, ще да е, някаква измама!
Гледам, ей го - на, задава.
Ама па...ту у лево, ту у десно.

Майка плаче! Тоз, ми ти, принц -
не на кон, он, на магарица тропа!
Ох, та, леле...от, не знам къде стана,
ми ти, белята - магарицата, като взе че рипна,

хвърли ми принца у прахта...
и в галоп, ибрее - избега. Невиде се.
Ох, бе тате, пожали! 
Заключи ми портичката, заварди и пречи!

Он, не ми стига, че се забави - 
чакалото да си очакам, а па та и пеши ми куцука. 
Аман...пусто да останеш и глупаво магаре!
Чакай аз да се заврътна в двора,

че он, да ме не види от далеко.
Принца, ах принца, жив и здрав да е...
да се забави и забрави!
Мотика имам да си захвана, а пък манджата...

и нея оставих на котлона, да загаря.
Айде, да им се не види виждалото на дружките
и плетките, и чакалото.
Пу, живот ли бе да го опишеш!?

По-добро ще да ми е самотна, ку-ку,
кукувичка на клоняка, отколкото туй -
цел животец с такава, ми ти,
бавна и куца сврака.


07.06.2023г.