31 янв. 2009 г., 19:55

Принцеса...

1.3K 0 1
Принцеса...


Като малка  мечтаех, да стана ''Принцеса''.
Представях си се в замъци...
А до мен принц с блестящи доспехи...
Исках бързо да порасна...
Да забравя детските си дни...
Исках в облаците да се нося...
Да летя на кон бял...

Детските мечти ме гонят и сега...
Пораснало момиче на света...
И ако знаех, че това ме чака...
Щях да искам да си остана дете...

Да си играя с кукли...
Вместо да очаквам предателство...
Да казвам ''мамо, обичам те''...
Вместо ''мамо, стига!''
Да ходя на панаир...
Вместо да присъствам по побоища...
Да искам съм вкъщи...
Вместо да обикалям, прегърнала нощта...
Да обичам...
Вместо да мразя...
Да се доверя...
Вместо да гледам със съмнение...
Да казвам ''ела''...
Вместо ''върви си''...

Аз исках да порасна...
И знаех, че някой ден ще поема по своя път...
Аз все още искам да върна времето...
Да давам... без да очаквам нищо в замяна...
Да гледам през розовите очила...
Но когато живота поднесе ти крак...
Падаш..и очилата ти се чупят...
Ти ще станеш, ясно е!...  Макар и след време на земята...
Но очилата ти са счупени...
И няма начин да си купиш нови...
От страх, от страх да не се чупят отново!...


Исках да порасна, да поема своя път...
Сега искам да се върна, да вярвам в своите мечти...
На кон бял да полетя...
Да летя в небесата...
Макар да знам, че все някой ден...
ще падна...







                                         Pink - Sober...<-- на тази песен го написах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • докато го четях слушах точно същата песен!
    и да... жалко е, че нещата така се променят.. затова се опитай да запазиш детето в себе си
    П.П. Според мен, това което си написала, Боби, е по-скоро проза няма нищо лошо ако следващия път като избираш категория цъкнеш " проза" а не " поезия" не мисля, че произведенията ти ще загубят от чара си
    С обич

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...