31.01.2009 г., 19:55

Принцеса...

1.3K 0 1
Принцеса...


Като малка  мечтаех, да стана ''Принцеса''.
Представях си се в замъци...
А до мен принц с блестящи доспехи...
Исках бързо да порасна...
Да забравя детските си дни...
Исках в облаците да се нося...
Да летя на кон бял...

Детските мечти ме гонят и сега...
Пораснало момиче на света...
И ако знаех, че това ме чака...
Щях да искам да си остана дете...

Да си играя с кукли...
Вместо да очаквам предателство...
Да казвам ''мамо, обичам те''...
Вместо ''мамо, стига!''
Да ходя на панаир...
Вместо да присъствам по побоища...
Да искам съм вкъщи...
Вместо да обикалям, прегърнала нощта...
Да обичам...
Вместо да мразя...
Да се доверя...
Вместо да гледам със съмнение...
Да казвам ''ела''...
Вместо ''върви си''...

Аз исках да порасна...
И знаех, че някой ден ще поема по своя път...
Аз все още искам да върна времето...
Да давам... без да очаквам нищо в замяна...
Да гледам през розовите очила...
Но когато живота поднесе ти крак...
Падаш..и очилата ти се чупят...
Ти ще станеш, ясно е!...  Макар и след време на земята...
Но очилата ти са счупени...
И няма начин да си купиш нови...
От страх, от страх да не се чупят отново!...


Исках да порасна, да поема своя път...
Сега искам да се върна, да вярвам в своите мечти...
На кон бял да полетя...
Да летя в небесата...
Макар да знам, че все някой ден...
ще падна...







                                         Pink - Sober...<-- на тази песен го написах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • докато го четях слушах точно същата песен!
    и да... жалко е, че нещата така се променят.. затова се опитай да запазиш детето в себе си
    П.П. Според мен, това което си написала, Боби, е по-скоро проза няма нищо лошо ако следващия път като избираш категория цъкнеш " проза" а не " поезия" не мисля, че произведенията ти ще загубят от чара си
    С обич

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...