Jan 31, 2009, 7:55 PM

Принцеса...

  Poetry » Other
1.3K 0 1
Принцеса...


Като малка  мечтаех, да стана ''Принцеса''.
Представях си се в замъци...
А до мен принц с блестящи доспехи...
Исках бързо да порасна...
Да забравя детските си дни...
Исках в облаците да се нося...
Да летя на кон бял...

Детските мечти ме гонят и сега...
Пораснало момиче на света...
И ако знаех, че това ме чака...
Щях да искам да си остана дете...

Да си играя с кукли...
Вместо да очаквам предателство...
Да казвам ''мамо, обичам те''...
Вместо ''мамо, стига!''
Да ходя на панаир...
Вместо да присъствам по побоища...
Да искам съм вкъщи...
Вместо да обикалям, прегърнала нощта...
Да обичам...
Вместо да мразя...
Да се доверя...
Вместо да гледам със съмнение...
Да казвам ''ела''...
Вместо ''върви си''...

Аз исках да порасна...
И знаех, че някой ден ще поема по своя път...
Аз все още искам да върна времето...
Да давам... без да очаквам нищо в замяна...
Да гледам през розовите очила...
Но когато живота поднесе ти крак...
Падаш..и очилата ти се чупят...
Ти ще станеш, ясно е!...  Макар и след време на земята...
Но очилата ти са счупени...
И няма начин да си купиш нови...
От страх, от страх да не се чупят отново!...


Исках да порасна, да поема своя път...
Сега искам да се върна, да вярвам в своите мечти...
На кон бял да полетя...
Да летя в небесата...
Макар да знам, че все някой ден...
ще падна...







                                         Pink - Sober...<-- на тази песен го написах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидара All rights reserved.

Comments

Comments

  • докато го четях слушах точно същата песен!
    и да... жалко е, че нещата така се променят.. затова се опитай да запазиш детето в себе си
    П.П. Според мен, това което си написала, Боби, е по-скоро проза няма нищо лошо ако следващия път като избираш категория цъкнеш " проза" а не " поезия" не мисля, че произведенията ти ще загубят от чара си
    С обич

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...