Принцеса съм била...
В друг живот била съм аз принцеса,
с корсети, чийто брой нямал е измислено число.
Кортеж, прислуга, кавалери...
Благородническо потекло.
Имала съм тежки предложения,
рицари са пращали не едно писмо,
мулета с дисаги злато и мъчения
за всеки, дръзнал да не е ниво.
Наблюдавала съм битки отвисоко,
прах, копия, стрели за моето сърце.
Красотата ми блестяла е наоколо...
А сега най-много да те подведе,
срещнат на кръстовище, уж мил субект,
който за любов говори след второ питие,
после се търкулват дни, години време..
От градина няма кой да прибере третото дете.
Принцеса съм била, в друг живот, за жалост.
Разведена сега, но още съм красива.
Пантофки златни изтърках аз нахалост,
но грахчето в леглото още ме убива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ниела Вон Все права защищены
