18 dic 2007, 10:19

Принцеса съм била...

  Poesía
749 0 4

В друг живот била съм аз принцеса,

 с корсети,  чийто брой   нямал е измислено число.

Кортеж, прислуга, кавалери...

Благородническо потекло.

 

Имала съм тежки предложения,

рицари са пращали не едно писмо,

мулета   с дисаги злато  и мъчения

за всеки, дръзнал да не е  ниво.

 

Наблюдавала съм битки отвисоко,

 прах, копия, стрели за моето сърце.

Красотата ми блестяла е наоколо...

А сега най-много да те подведе,

 

срещнат  на  кръстовище, уж мил субект,

който за любов говори след второ питие,

после се търкулват дни, години време..

От градина няма кой да прибере  третото дете.

 

Принцеса съм била, в друг живот, за жалост.

Разведена сега, но още съм красива.

Пантофки златни изтърках аз нахалост,

но  грахчето в леглото още ме убива...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...