Принцесата на вятъра и принцът на бурите
С вятъра танцувах танц последен,
летях кат птиците в небето.
Като вятъра самотен аз, принцесата,
с теб раних в мен сърцето.
Принцеса на вятъра или само просякиня,
ридаеща за капчица любов и светлина.
Нуждаеща се от обич, не от милостиня,
молеща за глътчица от любовта.
Ти бе принц на бурите зловещи,
убиващ и погубващ любовта ми.
Ти, принцът на болките горещи,
запалващ отвътре ревността ми.
Аз носех любов необятна и стаена,
ти разруха врече на сърцето.
Любовта превърна в тъмна и несподелена,
разбра я само вятърът и облаците на небето.
В тази тъжна, но истинска и чувствена пиеса,
в която показах своите чувства и сърце.
Ти беше принц на бурите, а аз - на вятъра принцеса,
приказка, която роди се и умря под синьото небе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
