Принцисата със тежката корона

Принцесата с блестящата корона,

отново седнала е там на трона.

Красива, от щастие тя вместо да прелива,

помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.

Наследница на царството могъщо и богато,

единствено дете на царя в тез палати.

И как така във царство тъй богато, позлатено,

най-личната мома нещастна е и натъжена.

Корона тежка носи, роклята блести в елмази,

през девет царства нямат си умница като тази.

Но тя седи и вместо вятъра в градината да гони,

лицето й е сякаш в облаци закрито, сълзи рони.

Пораснала е умна и красива, време й да се задомява,

но за девойка лична като нея лесно туй не става.

Че  знатният произход, короната и дрехите блестят,

те заслепяват, как сърцето нейно някой да пленява.

Та мислил ли е някакъв младеж дори да я обича,

тя на високо горе е, не е за мене туй момиче.

Ще ме отреже, всеки с мислите си все натам залита,

и никой не помисля в царството дори да я попита.

Така е, пази в себе си душата тъжна и самотна,

дори най-богата девойка без любов гореща е сиротна.

Но любовта не идва там високо все на трона,

и как тежи все повече проклетата корона.

И тъй угрижена съзря я Господа от небесата,

там от амвона знае той прекрасно как стоят нещата.

Не мисли много, ангелчето вечерта изпрати,

то тихичко без шум се вмъкна в сънищата й крилати.

Присъни й се приказка за Пепеляшка,

как тя слугинята принцеса бе, а тиквата каляска.

И беше тя блестяща тъй на бала, пантовката остана там,

и без корона и одежди любовта намери принца сам.

Събуди се в кошмари и главата я болеше,

и знаеше сега, короната блестяща твърде тежка беше.

Захвърли я тя в миг, разкъса роклята си със елмази,

навлече дрипи, а със сажди черни в миг лицето си намаза.

А после тайно се измъкна от двореца,

в града се движеше без свитата придворна.

И някак беше по-свободна, а наоколо просторно,

а чувстваше сърцето си тъй сякаш литва на далеко.

И чудо случи се тогава, няма приказка такава.

Инкогнито дошъл бе принцът от съседно царство,

жена да си намери за сърцето си ранено и самотно,

разхождаше се предрешен, бедняк такъв, обикновен.

А тя пък шляеше се по пазара, точно завъртя съдбата зара.

И срещнаха се поглед размениха, гледаха се, мигом спряха,

и още не говореха, но от любов сърцата им туптяха.

Аз принц съм каза той, но влюбих се във вас от поглед пръв,

а аз принцеса съм и Ви обичам, даде му тя отговор такъв.

И взеха си, той стана цар, а тя бе негова царица,

а Господ се усмихваше отгоре от амвона.

урок на хората той даде, за любов не трябва блясък и корона.

Обикновен да си, тя любовта принцеса или принц създава,

минава времето, света изменя се, но любовта и днес е все такава!