Принцесата с блестящата корона,
отново седнала е там на трона.
Красива, от щастие тя вместо да прелива,
помръкнала е на престола тъжна, мълчалива.
Наследница на царството могъщо и богато,
единствено дете на царя в тез палати.
И как така във царство тъй богато, позлатено,
най-личната мома нещастна е и натъжена.
Корона тежка носи, роклята блести в елмази,
през девет царства нямат си умница като тази.
Но тя седи и вместо вятъра в градината да гони,
лицето й е сякаш в облаци закрито, сълзи рони. ...