10 мар. 2016 г., 20:55  

Природата е творчески хаос...

552 0 3


Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.


Те се реят в спомена и във надеждата.
Искам да съм топлото огнище,
малко прежда във кълбото на очите ти.
Всичко. Да запомниш, че те срещнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Аз запомних усещането...на твоите стихове още когато те прочетох за първи път!!!Толкова е красиво и естествено, когато един творец се остави на природата и творческия хаос...
    Запомних!...
  • Благодаря ти за милия коментар, Мисана!
  • Топло и нежно излъчване има това твое стихотворение, Лимеруна! Финалните три реда силно ме развълнуваха. Поздрав за лиричните ти умения и най-висока оценка!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...