10.03.2016 г., 20:55  

Природата е творчески хаос...

549 0 3


Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.


Те се реят в спомена и във надеждата.
Искам да съм топлото огнище,
малко прежда във кълбото на очите ти.
Всичко. Да запомниш, че те срещнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Аз запомних усещането...на твоите стихове още когато те прочетох за първи път!!!Толкова е красиво и естествено, когато един творец се остави на природата и творческия хаос...
    Запомних!...
  • Благодаря ти за милия коментар, Мисана!
  • Топло и нежно излъчване има това твое стихотворение, Лимеруна! Финалните три реда силно ме развълнуваха. Поздрав за лиричните ти умения и най-висока оценка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...