10.03.2016 г., 20:55  

Природата е творчески хаос...

550 0 3


Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.


Те се реят в спомена и във надеждата.
Искам да съм топлото огнище,
малко прежда във кълбото на очите ти.
Всичко. Да запомниш, че те срещнах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Аз запомних усещането...на твоите стихове още когато те прочетох за първи път!!!Толкова е красиво и естествено, когато един творец се остави на природата и творческия хаос...
    Запомних!...
  • Благодаря ти за милия коментар, Мисана!
  • Топло и нежно излъчване има това твое стихотворение, Лимеруна! Финалните три реда силно ме развълнуваха. Поздрав за лиричните ти умения и най-висока оценка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...