Mar 10, 2016, 8:55 PM  

Природата е творчески хаос...

  Poetry » Love, Other
551 0 3


Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.


Те се реят в спомена и във надеждата.
Искам да съм топлото огнище,
малко прежда във кълбото на очите ти.
Всичко. Да запомниш, че те срещнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Аз запомних усещането...на твоите стихове още когато те прочетох за първи път!!!Толкова е красиво и естествено, когато един творец се остави на природата и творческия хаос...
    Запомних!...
  • Благодаря ти за милия коментар, Мисана!
  • Топло и нежно излъчване има това твое стихотворение, Лимеруна! Финалните три реда силно ме развълнуваха. Поздрав за лиричните ти умения и най-висока оценка!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...