Mar 10, 2016, 8:55 PM  

Природата е творчески хаос...

  Poetry » Love, Other
556 0 3


Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.


Те се реят в спомена и във надеждата.
Искам да съм топлото огнище,
малко прежда във кълбото на очите ти.
Всичко. Да запомниш, че те срещнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Аз запомних усещането...на твоите стихове още когато те прочетох за първи път!!!Толкова е красиво и естествено, когато един творец се остави на природата и творческия хаос...
    Запомних!...
  • Благодаря ти за милия коментар, Мисана!
  • Топло и нежно излъчване има това твое стихотворение, Лимеруна! Финалните три реда силно ме развълнуваха. Поздрав за лиричните ти умения и най-висока оценка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...