Приспивай ме ...
Приспивай ме с милите слова,
без думи сънят ми оглушава -
тъй не искам да съм сам...
Събуди ме... ако кажеш
бих останал...
Но не съм натрапник, затова
те питам -
нима само ме тревожиш?
Сърцето ми ще усетиш как
подскача,
ако ръката си на него сложиш -
от теб е! Скрита, там във здрача,
сред паяжини звездна светлина,
до изнемога близка непозната,
която нямам време аз да чакам -
решавай - приспи ме или ела...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
Докато ти си буден, аз сънувам...заспиш ли, мен сън не ме лови... Грешен ми е графика и живота изобщо...твоя живот как е? Все си мисля, добре си - щом имаш такъв заряд, все се чудя, а дали е така? Това си е недоказана тригонометрична функция мойто. 
