Пристан
Ръцете ти – талян за ветрове,
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.
А плаха чайка – моята душа,
през бурите лети, непогрешима.
Ще те намеря, ще те утеша,
защото знам, че любовта я има.
Прегръщаме се жадно, но дали,
от съ̀лзите ни и дъждът солен е?
Не знам, но знам – не ще ни раздели.
За теб съм пристан аз. И ти за мене.
https://youtu.be/Cc_gxFQ6eFs
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
