Пристан

1.08.2021 г., 11:29 ч.

Поезия » Любовна

375 2 7

Ръцете ти – талян за ветрове,
косите ти – зелени водорасли.
Душата – буревестник ме зове,
с вълните – чак до слънцето израсли.

А плаха чайка – моята душа,
през бурите лети, непогрешима.
Ще те намеря, ще те утеша,
защото знам, че любовта я има.

Прегръщаме се жадно, но дали,
от съ̀лзите ни и дъждът солен е?
Не знам, но знам – не ще ни раздели.
За теб съм пристан аз. И ти за мене.

https://youtu.be/Cc_gxFQ6eFs

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.